Литература / Приключенията на Алиса в страната на чудесата

Парад на сюрреалистичното, с цялата логика на съня — и позовавайки се на лудостта на доста от така наречената „логика“ на човечеството — Приключенията на Алиса в страната на чудесата (1865) е детска класика, изпълнена с алюзии за викториански любопитни факти, повечето от които вече са отдавна забравени. (Книгата Анотираната Алиса от Мартин Гарднър обяснява всичко това, от шеги до основни любопитни факти. Той съдържа и двата тома, с оригиналните илюстрации на Тениел.)

Историята е разказана за първи път от Чарлз Лутуидж Доджсън (псевдоним: Люис Карол) на разходка с лодка с приятел и три малки момиченца, едно от които е Алис Лидъл. Беше предназначено като подарък за нея и измислената Алис е базирана на нея.

Историята започва, когато Алис следва бял заек, който просто е облечен с жилетка и джобен часовник, надолу в заешка дупка. Тя пада, много бавно, в коридор, облицован с врати, всички заключени и ключ, който се вписва само в най-малката. След някои злополуки с храна и напитки, които я карат да промени размера си, тя бяга в басейн от собствените си сълзи. Отвън тя открива земя, пълна със странни същества и говорещи животни. Малцина са напълно рационални. След няколко странни инцидента, включително Чеширската котка на херцогинята и Чаеното парти на Лудия шапкар, Алис се противопоставя на тираничната Кралица на сърцата и се събужда. Всичко беше само сън — определено разказът от трето лице ясно казва, че това е така.

В продължението, През огледалото и какво намери Алис там (1871), Алис заспива в хола си, след като играе с котенцата си, а след това сънува, че стъпва през огледалото над камината, където се превръща в пионка в алегорична игра на шах. По време на своя марш през дъската, символизиран като провинция, разделена от потоци, Алис среща по-странни герои, взети предимно от детски стихчета, преди в крайна сметка да стигне до другия край на дъската, да стане кралица и да организира парти за коронация, което бързо се развива извън контрол. Хващайки Червената кралица, тя се събужда и открива, че държи едно от котенцата си.

Книгите са допринесли с много фрази на английския език — „chortle“ е измислен от Люис Карол — и благодарение на големия си състав от герои, са особено популярни за адаптиране в ансамблови филми, заредени с ветерани актьори.

Филмовите адаптации на историята се връщат в най-ранните дни на филма: първата адаптация, кратка тема, направена през 1903 г., съдържа някои от най-ранните примери за специални ефекти във филма. Уолт Дисни направи някои от първите си анимационни филми, адаптирани по приказките на Алис, и включваше актриса на живо срещу анимирани герои. Разбира се, по-популярен е игралният филм на Дисни от 1951 г., който се счита за едно от най-сюрреалистичните заглавия на студиото. Отново при Дисни Тим Бъртън направи нов филм от 2010 г. с Джони Деп като Лудия шапкар, въпреки че всъщност е продължение както на тази книга, така и на През огледалото . Тази версия получи продължение през 2016 г., озаглавено Алиса през огледалото . Несвързано преосмисляне на телевизионен филм, Алис , е произведен през 2009 г. от Syfy Channel. Войните на огледалното стъкло е трилогия на Франк Бедор, базирана на идеята, че Алис беше наследница на трона на Страната на чудесата и беше принудена да избяга в нашия свят от злата си леля Ред. И има анимационен сериал от Nippon Animation (същата група, която направи Биене Мая , Хайди, Момичето от Алпите и Куче от Фландрия анимационен сериал). Поп музикална версия, наречена просто страната на чудесата , се играе в Тампа, Флорида от края на 2009 г. Книгата вдъхнови и различни манги. Сърцата на Пандора и Алис ли си? са двете най-изявени. Сред многото адаптации за видеоигри са Алис на американския Макгий . Много адаптации включват гримификация до известна степен. Поради изтичащите отдавна авторски права, Alice е популярен основен материал за комерсиални трансформиращи произведения, включително музикален порно филм от 1975 г. и специална адаптация, която включва много герои от далеч по-тъмен история, известна като Код Гиас като актьорския състав на Приключенията на Алиса в страната на чудесата . Най-сюрреалистичната адаптация би била Алис (1988) от Ян Шванкмайер.

Интересното е, че има само една филмова адаптация на живо, базирана на оригиналния текст на Карол, филм от 1933 г., наречен Алиса в страната на чудесата който използва звезден актьорски състав (W.C. Fields като Хъмпти Дъмпти, Кари Грант като Притворната костенурка и Гари Купър като Белия рицар), но почти всички актьори бяха толкова силно маскирани, че са неузнаваеми.

Списъкът с адаптации и свързани произведения на TV Tropes може да бъде намерен тук.

Сега има лист с символи в процес на изграждане. За тропи, свързани с адаптациите, вижте по-долу списъка с тропи за книгите.

• Насилни родители: Първият път, когато се срещнем с херцогинята, тя силно се разклаща и мята наоколо крещящо бебе, крещейки „Прасе!“ и без да обръща внимание, докато нейният готвач хвърля съдове по тях. Алис се опитва да спаси бебето, но то се превръща в прасе.
• Адаптация за боядисване: Истинската Алис Лидел имаше къса черна коса, за разлика от момичето, което се вижда в илюстрациите на Тениел. Има някои доказателства, че илюстраторът основава героя на снимка, дадена му от Доджсън на друго дете-приятел.
• Всичко само една мечта:
  • Алис се събужда в края на страната на чудесата работи добре, тъй като историята има цялата сюрреалност и вътрешна логика на всеки сън.
  • През огледалото добавя усложнение: дали беше мечтата на Алис за Червения крал, или беше мечтата на Червения крал за Алис?
• Алуминиеви коледни елхи : Има много, поради датата на писане, заедно с националността на автора:
  • Повечето съвременни адаптации трябва да обяснят, че „патока“ е дума за меласа^{Забележка}Също и случай на разделен от общ език - все още се нарича патока в Обединеното кралство, и че „кравата“ всъщност е предшественик на мъжката вратовръзка. (Една адаптация всъщност кара Алис да го нарече вратовръзка.) Някои от хумора може да минат през главите на съвременните читатели, като например Шапкарът, който твърди, че косата на Алис „иска да се подстриже“ (коментар, който би бил невероятно груба във викториански времена) и херцогинята, която твърди, че е „два пъти по-богата и два пъти по-умна“ от Алис. („Богат“ и „умен“ бяха използвани за описване на противоречиви термини, което прави нейния коментар невъзможен.)
  • Дори някои британски читатели може да бъдат объркани от някои препратки, като например Шапкарът, който казва, че винаги е време за чай, защото винаги е шест часа. (Чаят в пет часа ще стане традиция във Великобритания едва по-късно.)
• Двусмислено отсъстващ родител: сестрата и котката на Алис са споменати няколко пъти, а нейният брат, медицинска сестра и гувернантката са споменати веднъж. Родителите й обаче никога дори не се споменават, дори мимоходом покрай разказа.
• Двусмислен пол: Животинските герои в книгата, дори важни членове на актьорския състав като Белия заек, почти винаги се споменават с неутрални местоимения; обикновено се приема, че са мъже.
  • Подкопано в повечето руски и украински преводи на книгата, където определени герои в Страната на чудесата получават правилен пол поради естеството на граматиката на езика. Така Мишка, Гъсеница и Дома са изобразени като женски.
• Езоп:
  • Подкопани . Алис е забележителен с това, че е първото произведение на викторианската детска литература, което се стреми да забавлява, а не да преподава тъп морал. Въпреки че това може да се оспори Алис учи на косвен морал да се наслаждавате на детството си, докато трае, и никога да не го забравяте по време на зряла възраст.
  • Също пародиран , например с Как прави малкият крокодил е пародия на морализиращия стих, преподаван на децата в епохата (в този случай, от Исак Уотс).
  • Също така сатиризира херцогинята, когато отново среща Алис в играта на крокет на Кралицата на сърцата, тъй като тя продължава да се опитва да намери морал на всичко, което виждат на всеки две секунди от играта, всяка една по-нелепа от последната, въпреки че никой от нейният морал се отнася за ситуациите, в които тя и Алис попадат.
  • Обсъждано между Алис и Туидълъм и Туидледи в През огледалото след като рецитираха стихотворението „Моржът и дърводелецът”. Добродушната Алис се опита да намери най-симпатичния герой между Морж и Дърводелец и след известен дебат Алис реши, че не харесва и двамата, тъй като докато Моржът оплакваше действията му, той изяжда повече от Дърводелника. Обратно, дърводелецът ядеше по-малко, но ядеше колкото може повече. Алис : 'Моржът ми харесва най-много, защото виждате, че той малко съжалява за бедните стриди.' Tweedledee. — Той обаче изяде повече от дърводелца. Виждате, че той държеше носната си кърпа отпред, така че дърводелецът не можеше да преброи колко е взел: обратното. Алис : 'Това беше грубо!' Тогава най-много харесвам Дърводелника — ако не изяде толкова много, колкото Моржа. Tweedledum : 'Но той изяде колкото може повече.' Алис : 'Добре! И двамата бяха много неприятни герои…
• Animesque : През 2014 г. Seven Seas Entertainment публикува издание на двата романа с произведения на изкуството на Крис Сисън, проектирани да бъдат така. Самият текст остава същият.
• Произволен скептицизъм : В През огледалото , Алис (която вече се е сблъсквала с грифон, говорещи цветя и пчели с размер на слон, наред с други странности) изразява изненада, че еднорозите съществуват. (След това Еднорогът изразява изненада, че съществуват малки момиченца.)
• Лиценз за изкуство – Физика: Като професор по алгебра, Карол ясно знаеше, че ако Алис наистина е била в състояние на свободно падане, тя не би могла нито да изпусне буркана с мармалад, нито да го сложи в шкаф, когато падне до него. (Вероятно незначителна придирка, като се има предвид, че нейното слизане е доста грубо нарушение на законите на физиката.)
• Атака на 50-футовия каквото и да е: Алис, когато порасне. Не че тя буквално напада нещо, но тя плаши Белия заек и залива коридора със сълзите си.
• Обжалване на автора: любовта на Люис Карол към е очевидно.
• Аватар на автора:
  • Според някои източници Додото (Чарлз Доджсън е заекнал и ще се представи като „До-до-доджсън“) и Белият рицар в През огледалото , въпреки че други източници посочват, че Доджсън всъщност заекваше и така не би се повтарял сричките.
  • Теорията за Белия рицар е широко разпространена от повечето учени. Той беше единственият герой в двете книги, който изглеждаше истински мил и учтив към Алис, като привидно представляваше приятелството на Доджсън с момичето, на което основа героя), въпреки че самият Доджсън никога не го потвърждаваше, нито отричаше.
• Baby See, Baby Do : Когато херцогинята пее за злоба към малкия си син, песента има припев само „Wow wow wow!“, към който бебето се присъединява.
• Big Creepy-Crawlies : Един от малкото случаи, когато този Trope се играе за смях. Във втората книга Алис среща голям комар („с размерите на пиле“, както тя го описва), който подробно описва странните насекоми в гората, като мухата на люлеещия се кон, мухата за хляб и масло и мухата Snapdragon.
• Черна комедия
  • Например: „След такова падане като това няма да си помисля да падам по стълбите! Колко смела всички ще ме смятат за у дома си! Защо, не бих казал нищо за това, дори и да падна от горната част на къщата! (Което много вероятно беше вярно.)
  • Мартин Гарднър посочи, че размяната между Алис и Хъмпти Дъмпти е едновременно най-черната и най-лесно пропусканата шега в книгите: — Седем години и шест месеца! — повтори замислено Хъмпти Дъмпти. — Неудобна възраст. Сега ако попитахте моята съвет, щях да кажа: „Тръгнете в седем“ — но вече е твърде късно.
    „Никога не питам съвети относно израстването“, възмутена каза Алис.
    — Твърде горд? — попита другият.
    Алис се почувства още по-възмутена от това предложение. — Искам да кажа — каза тя, — че човек не може да не остарява.
    ' едно не мога, може би — каза Хъмпти Дъмпти, — но две мога. С подходяща помощ може да сте спрели в седем.
• Настолни игри: Светът зад огледалото прилича на шах в реалния живот, след като Алис заспива, играла с фигури.
• Body Horror: Първият опит на Алис да използва гъбата е меко казано скалист. Тя първо се свива по начин, който кара брадичката й да удря краката си. В оправданата си бързина да коригира това с другото парче, тя е изпъната, а шията й става невероятно дълга и змиевидна. (По очевидни причини Тениел не илюстрира тази сцена.)
• Brick Joke : Книгата има две:
  • В глава 7 Шапкарът разказва на Алис как се е представил на концерта на Кралицата (пеейки пародия на Блести блести малка звездичке ) и кралицата го нареди да бъде екзекутиран за „убийството на времето“. По-късно, в глава 11, когато той е извикан като свидетел на процеса, кралицата го гледа внимателно и след това моли слуга да й донесе списък на изпълнителите от концерта. (Ясно е, че тя си спомня инцидента, който той спомена. Шапкарът е забележимо нервен от това.)
  • Също така, в глава 6, херцогинята ръмжи: „Ако всеки си гледаше работата“, каза херцогинята с дрезгаво ръмжене, „светът щеше да заобиколи сделката по-бързо, отколкото прави“. След това, в глава 9 (когато Алис я среща в много по-добро настроение) има тази размяна между тях: херцогиня: Така е. И моралът на това е: „О, това е любов, това е любов, която кара света да се върти!“ Алис: Някой каза, че това се прави от всеки, който си гледа работата!
  • Както може да очаквате, херцогинята не разбира намека.
  • Втората книга съчетава това с предизвестие. Когато Алис вижда живите шахматни фигури в миниатюрна форма, тя записва в тетрадката на краля: „Белият рицар се плъзга надолу по покера; той балансира много зле. Няколко глави по-късно, когато тя се среща лично с белия рицар, той ясно балансира ужасно , падайки от коня си на всеки няколко крачки, които прави.
• Butt-Monkey : Бил. Първо той е катапултиран от комина, след това Алис е някак злобна с него, когато е част от журито.
• Calvinball : Caucus Race, в която всеки тича на случаен принцип в продължение на половин час, след което се обявява, че „ВСИЧКИ са спечелили и всички трябва да имат награди“.
• Canis Major : кученцето, роднина на Алис.
• Актьорски състав, пълен с луди : Вероятно Ur-примерът.
• Котките са магия: Чеширската котка.
• Котките са злобни: Предотвратено с Чеширската котка. Той е палав, но дружелюбен.
• Котките са превъзходни: Или поне Чеширската котка мисли така.
• Усмивка на Чеширска котка: Въпреки че се счита за Тропа, котката е предимно безобидна; той е палаво същество, но не е злонамерено към Алис или някой, който изглежда не го заслужава.
• Мотиви за шах: Отвежда го по-далеч от повечето и сам по себе си е огромно вдъхновение за стоковите шахматни метафори.
• Децата са невинни: вярата на автора. Самата Алис олицетворява невинността.
• Влизане в комина: Гущерът Бил е изпратен надолу по комина на къщата на Белия заек, за да вкара чудовището вътре (всъщност една уголемена Алиса). За съжаление кракът на Алис блокира камината. Тя го рита бързо и излиза Бил, който стреля в небето.
• Църквата на Свети Генерикус: Във втората книга епископите изобщо не се споменават в текста на Карол сред живите шахматни фигури (въпреки че някои присъстват в илюстрациите на Тениел), вероятно за да се избегнат обиди на духовенството. (Самият Карол беше англикански дякон.)
  • Друга вероятна причина е, че възможните каламбури, свързани с епископа, биха били невъзможни за превод. Епископската шахматна фигура се нарича така само на английски и португалски; на други езици има много имена, включително „Elephant“ (и „alfil“, със същото значение), „Officer“, „Messenger“, „Jester“ и „Hunter“.
• Cloudcuckooland : Естествено.
• Комично пропускам точката: Алис е объркана с икономката на Белия заек Мери Ан и е изпратена в къщата му, за да намери ръкавиците му. Тя прекарва много време в безпокойство да не се сблъска с истинската Мери Ан и да бъде изгонена от къщата, преди да получи шанс да намери ръкавиците.
• Преиздаване на компилация: Много, ако не и повечето отпечатъци от двата романа ги обединяват в една книга.
• Съставен персонаж: анимескните илюстрации на Крис Сисън изобразяват Шапкаря и Хата като един и същ човек. Те са от две различни книги и два различни свята.
• Cool Old Guy : Белият рицар е шантав, неудобен човек, който винаги получава интересни - ако е неосъществимо - идеи, на когото няма как да не се възхищавате. Вероятно е трябвало да бъде карикатура на самия Карол.
• Лудите хора играят шах: Във втората книга целият огледален свят всъщност е огромна игра на шах, пълна с луди хора.
• Лудо подготвен: Белият рицар: Бял рицар: Виждате, че е добре да се осигури всичко . Това е причината конят да има всички тези глезени около краката си.
  Алис: Но за какво са те?
  Бял рицар: За предпазване от ухапвания от акули.
• Крокодилски сълзи: Моржът плаче за стридите, докато ги яде. — Плача за теб — каза Моржът.
  „Дълбоко съчувствам.“
  С ридания и сълзи той разправи
  Тези с най-голям размер.
  Държейки джобната си носна кърпа
  Пред струящите му очи.
  • Когато Алис казва, че поне Моржът е съжалявал за стридите, Tweedledee обяснява, че той е направил това само за да може да скрие, че взема повече от дърводелца.
• Плач на река: Когато Алис пораства до гигант, тя плаче огромен басейн.
• Танци и балове: Кадрилът на омарите.
• Deadpan Snarker: Кралят на сърцата, който изглежда е единственият, който е такъв умишлено опитвайки се да бъде смешен. Например, когато той казва на Шапкаря, че може да се оттегли, а Шапкарът казва, че не може да слезе по-ниско, Кралят отбелязва: „Тогава можете седнете надолу.
  • Алис и мартенският заек също се класират.
  • Също и отец Уилям в стихотворението , като има някакъв избор отговори за непрестанните разпити на сина си. (За разлика от доста стабилните и благочестиви отговори на )
• Непропорционално възмездие: Кралицата осъжда шапкаря на смърт, като обезглавява за „убийството на времето“ на концерта, играчите в играта на крокет за пропуснати редове и заплашва да го направят всички присъстващи ако за Чеширската котка не се погрижат. всъщност разказът казва, че разпореждането за екзекуция е нейният начин да се справи всякакви проблем. Алис изпитва забележимо облекчение, когато вижда, че кралят прощава осъдените, а по-късно Грифонът й казва, че нито една от екзекуциите никога не се извършва.
• Куче на име „Куче“ : В През огледалото , котките на Алис включват коте на име Кити.
• Down the Rabbit Hole: Буквално в случая на Алис, не е изненадващо, че Trope Namer.
• Апокалипсис в съня: Туидледъм и Туидлиди казват на Алис, че това ще се случи на самата Алис, ако Червеният крал се събуди.
• Земя на мечтите: И Страната на чудесата, и това, което е зад огледалото.
• Всички го наричат ​​„барман“: освен Алис, само няколко второстепенни или невидими герои имат имена. Останалите са познати само по вида си (белият заек, Чеширската котка, фалшивата костенурка и др.), титлата им (Кралят, Кралицата и Сърдечният ловец, херцогинята) или професията им (Шляпникът, Готвачът, Лакеи).
• Expy : От една книга в друга. Пратениците на Белия крал в „През огледалото“ са Хата и Хайга (Шапкар и Заек).
  • Произведението на Джон Тениел го прави по-откровено очевидно; една рисунка в „През огледалото“ има Хата в затвора, която не изглежда по-различна от илюстрациите на Хатър в предишната книга. Това вероятно е повече The Cameo, отколкото expy.
• И феите не вярват в хората: Когато Алис среща Еднорога, тя пита каква е тя. Когато й кажат, че е дете, то отговаря учудено: „Винаги съм мислил, че са страхотни чудовища!“ Когато Алис признава, че винаги е вярвала, че еднорозите са страхотни чудовища, Еднорогът казва: „Е, ако ти вярваш в мен, аз ще повярвам в теб“, на което Алис се съгласява.
• The Fair Folk: Не на външен вид; но в техния непостоянен синьо-оранжев морал и липса на емпатия? О, да определено.
• Плаващи часовници: Вариация на този троп се среща в някои адаптации, при които падането на Алис в заешката дупка е изобразено с плаващи часовници навсякъде — в тези случаи тя всъщност не пътува във времето толкова, колкото пътува в друг свят.
• Забравен троп: на Карол Алис историите са надживели голяма част от викторианските атрибути, които сатиризират. Стихотворението му за „малкия крокодил“ пародира стихотворението на Исак Уотс захарин за „малката заета пчела“ — пример за цял клас викториански стихотворения, на които децата бяха преподавани, за да възпитат добродетел.
• Играта да оживее: Едно нещо, което изплъзва от ума на много хора, е това През огледалото по същество е цяла игра на шах, написана. Това е най-очевидно при разумните шахматисти, но дори герои като Хъмпти Дъмпти или говорещия комар могат да се считат за шахматни фигури в играта.
• Боже, спаси ни от кралицата! : Кралицата на сърцата, добре известна с крилата си фраза „Отбий им главите!“ В своя защита тя едва ли е много по-лоша от останалите жители на Страната на чудесата (херцогинята призовава и Алиса да бъде обезглавена, без никаква причина) и е игнорирана, когато става въпрос за нейните заповеди за екзекуции. (Кралят тихо опрощава осъдените си жертви по-късно, а Алис изпитва облекчение по-късно, когато Грифонът й казва, че „Никога не екзекутират никого.“ Самата кралица очевидно сама отменя присъдата срещу херцогинята, стига херцогинята да освободи имота веднага.) От друга страна, Бялата кралица и Червената кралица напълно подкопават това. Въпреки че са съответно луди и строги с Алис, и двамата все още са доста мили.
• Гонк : Херцогинята, докато не спре да добавя пипер към супата, което я кара да киха; след това тя става по-приятна, когато говори с Алис, която няма нищо против как изглежда.
  • Кралицата на сърцата обикновено се изобразява така, въпреки че физическият й вид не е описан в текста.
• Good Wears White : В През огледалото , Алиса е спасена от рицар в червени доспехи от рицар в бели доспехи. Белият рицар е изобразен като малко странен, но е добър и мил човек докрай.
• Граматика нацист: Лудият шапкар и Мартенски заек са доста трогателни по отношение на семантиката и точните думи, когато Шапкарят дава неразгадаема гатанка: Лудия шапкар : Защо гарванът е като бюро?
  Алис : Вярвам, че мога да го позная.
  мартенски заек : Искаш да кажеш, че мислиш, че можеш да намериш отговора на това?
  Алис : Точно така.
  мартенски заек : Тогава трябва да кажеш какво имаш предвид.\ Алис : Правя— поне имам предвид това, което казвам; това е същото, нали знаеш.
  Лудия шапкар : Не е едно и също нещо малко! Защо, можете да кажете, че „виждам това, което ям“ е същото като „аз ям това, което виждам“!
  мартенски заек : Можете също да кажете, че „харесвам това, което получавам“ е същото нещо като „получавам това, което харесвам“!
  сънливка : Можете също да кажете, че „дишам, когато спя“ е същото нещо като „спя, когато дишам“!
  Лудия шапкар [ на сънната Дома ]: То е същото нещо и с теб!
  • И по-късно на същото чаено парти: мартенски заек : Вземете още чай.
    Алис : Още нищо не съм имал, така че не мога да взема повече.
    Лудия шапкар : Искаш да кажеш, че не можеш да вземеш по-малко ; много е лесно да се вземе Повече ▼ отколкото нищо.\
• Златна коса, златно сърце: Алис е много по-мила и по-търпелива, отколкото вероятно заслужават вбесяващите същества около нея и изглежда има руса коса, ако се съди по илюстрациите на Тениел. Въпреки че, любопитно, Луис Карол може да не е възнамерявал този троп, първо защото основава Алис на тъмнокосо дете, което познаваше в реалния живот, и второ, защото от викторианските социални нрави настойчивостта и любопитството на Алис вероятно биха били възприети като груби.
• Заек, който вдига коса: Белият заек, в по-тъмните адаптации.
• Висящ съдия: Кралицата на сърцата, въпреки че според Грифона те никога не екзекутират никого. Колко надежден е Грифонът като източник е отворен за тълкуване, както и броят на негативите в неговото твърдение. Има една сцена, в която кралят тихо прощава всички, които осъжда на смърт в играта на крокет, което кара Алис да се чувства малко по-добре. (По ирония на съдбата, по време на същинския процес срещу Лошата на сърцата, кралят, а не кралицата, е съдия.)
• Хибридно чудовище: В допълнение към грифона, има и фалшивата костенурка, костенурка с глава, копита и опашка на телето. (Това е вероятно, защото фалшивата супа от костенурки, за която кралицата казва, че е направена от фалшиви костенурки, се приготвя от изхвърлените части на теле (по-специално глава на теле), подобно на изхвърлените части от крави се използват за приготвяне на нискокачествен хамбургер в съвремието.)
• Ураганът на каламбурите: Притворната костенурка; всички класове, за които разказва на Алис, са каламбури по училищни предмети. (Намачкане и гърчене, амбиция, разсейване, унизяване и присмех, мистерия, древно и модерно, мореография, теглене, разтягане и припадък, смях и скръб.^{Забележка}Преведени: Четене и писане, Събиране, Изваждане, Умножение и Деление, История, древна и съвременна, География, Рисуване, Скициране, Живопис с маслени бои, латински и гръцки.
• Емблематично облекло: Роклята на Алис в оригиналните цветни илюстрации на Джон Тениел. Дори има .^{Забележка}Цветът „Алиса синьо“ не е кръстен на синята рокля на Алис; тя стана популярна от дъщерята на Теодор Рузвелт Алис доста след като книгата вече беше класика. Синьото Алис е много бледо синьо, много по-леко от капри-синята рокля, която Алис носи в много адаптации. (Между другото, в първото цветно издание на рисунките на Тениел роклята беше жълта.)
• Идентични етикети за самоличност на близнаци: Имената на Tweedles са избродирани на костюмите им.
• Паднах за часове: Спускането на Алис надолу по заешката дупка, което отнема невероятно много време.
• Игнориран Епифани: Е, някак. Твърди се, че „Алиса често си е давала много добри съвети, но много рядко ги е следвала“.
• Невероятен свиващ се мъж: Или момиче в този случай, като Алис, след като яде определени неща. Също обърнати.
• Вътрешен монологичен разговор: Когато Алис е във влака През огледалото , другите пътници очевидно могат да чуят мисленето й и да отговорят, като мислят в хор. Дори разказвачът не е съвсем сигурен как.
• Логика на безумния трол: Формално казано, на логика е доста валидно - само предпоставките са луди (и някои особено луди помещения са скрити - дадени имплицитно). Това очевидно е случай на обжалване на автора: сравнете учебниците по логика на Карол, Играта на логиката и Символична логика ^{Забележка}намерен в проекта Gutenberg, които съдържат някои чудесно странни примери.
  • Например, Гълъбът смята, че Алис е змия. Защо? Защото Алис яде яйца. И знаете ли какво още яде яйца? Змия! В защита на Гълъба обаче Алис също имаше дълъг врат заради растящата гъба на Гъсеницата.
  • Също така: Чеширска котка - Кучетата са разумни. Кучетата махат с опашки, когато са щастливи и ръмжат, когато са ядосани. Котките размахват опашки, когато са ядосани и ръмжат (мъркат), когато са щастливи. Котките са обратното на кучетата. Следователно котките са луди.
  • Дормоусът разказва на Алис историята на Елси, Лейси и Тил, трите сестри, които живееха на дъното на кладенеца, а Дормоусът прави всичко възможно да остане възможно най-спокоен въпреки прекъсванията на Алис: Алис: — С какво са живели? сънливка: — Патока. Алис: — Не биха могли да направят това, нали знаеш; щяха да са болни. сънливка: „Значи те бяха... много аз ще.' Алис: — Но защо са живели на дъното на кладенец? сънливка: — Това беше кладенец. И така тези три малки сестрички, те се учеха да рисуват, знаете ли… Алис: — Какво нарисуваха? сънливка: — Патока. Алис: — Откъде са извадили патоката? Лудият шапкар [прекъсва]: „Можеш да черпиш вода от кладенец за вода, така че можеш да черпиш патока от кладенец...“ Алис: Но те бяха в кладенецът. сънливка: — Разбира се, че бяха... добре. „Те се учеха да рисуват и рисуваха всякакви неща — всичко, което започва с М…“ Алис: „Защо с М?“ сънливка: 'Защо не?'
• Междувидово приятелство: Има няколко, като шапкарката и мартенския заек, грифона и костенурката, както и моржът и дърводелецът.
• Приличам на тази забележка! : — Никога не си имал припадъци, скъпа моя, мисля? [Кралят на сърцата] каза на кралицата.
  „Никога!“ — каза яростно Кралицата, хвърляйки мастилница към Гущера, докато говореше.
• Беше подарък: Хъмпти Дъмпти казва, че вратовръзката му е била подарък от Бялата кралица за подарък за „нерожден ден“.
• Кенгуру двор : Един от най-известните примери в литературата. Съдията (Кралят на сърцата) моли журито да обмисли присъдата си, преди да бъде дадено доказателство (Белият заек го убеждава да чуе доказателствата, въпреки че никой от свидетелите не допринася с нищо полезно), а кралицата има странно мнение как производството трябва да продължи, като смята, че присъдата трябва да дойде преди присъдата. Също така откровен конфликт на интереси, тъй като кралицата е жертва на предполагаемото престъпление.
• Хлапе герой: Алис.
• Любовник с добро сърце: Алис много обича котката си Дина, а по-късно и котенцата на Дина Кокиче и Кити.
• Смъртоносен готвач: готвачът на херцогинята поставя начин твърде много черен пипер в супата, която прави (и това се подразбира по-късно, всичко останало, което готви), толкова много, че кара всички в стаята, освен нея самата и Чеширската котка, да кихат. Сякаш това не е достатъчно, тя злонамерено хвърля съдовете и тиганите си по херцогинята и нейния син; Причината на Алис да вземе бебето със себе си е, че е сигурна, че ще го убият, ако не го направи.
• Лилипути: Всички в страната на чудесата. Алис трябва да изпие отварата, за да отговаря на размера на мястото.
• Безумни закони: Кралицата на сърцата беше определена като жена, която трябваше да се спазва във всеки един малък причудлив закон, който направи на място, дори и тези, които нямат смисъл, и всяко едно престъпление , колкото и малко да е, всички имаха едно и също изречение: обезглавяване.
• Дълъг врат: Едната страна на гъбата направи врата на Алис толкова дълъг, че една птица я сбърка със змия.
• Лудият шапкар: Колкото и да е странно, самият Шапкар не предложи много реплики, които да илюстрират този Троп. Ако някой герой пасва, това ще бъде Чеширската котка: Алис: Но аз не искам да отида сред лудите хора! котка: О, не можеш да помогнеш, тук всички сме луди.
• Вълшебна гъба: Гъбата на гъсеницата вероятно е Създателят на тропи. Яденето на едната му страна направи Алис по-висока, а яденето на другата я направи по-ниска.
• Вълшебни панталони: В оригиналните илюстрации на Джон Тениел и в почти всички адаптации роклята на Алис расте и се свива заедно с нея. Това е Страната на чудесата - нищо друго няма смисъл, така че защо трябва това? Предотвратено във версията на Тим Бъртън обаче.
• Може би магия, може би светски : Докато Алиса в страната на чудесата в крайна сметка е мечтата на Алис и нищо повече, През огледалото предполага, че Страната на чудесата наистина съществува. В края на историята се разкрива, че Червената кралица е мечтаният двойник на Кити в Looking Glass Lands, като Бялата кралица представлява другото коте Снежна топка. Въпреки това, Кити се подразбира, че е добре наясно с алтер-егото си и изглежда трепва, когато се сблъсква с фигурата на шах, сякаш това всъщност е героят в сънищата на Алис. В крайна сметка Люис Карол позволява на читателя да направи свои собствени заключения за това кое е било реално и кое не.
• Многозначително име: Алис има име, което означава „Благородна“. Въпреки че това може да е съвпадение, тъй като името е това на момиче, което Карол познава в реалния живот, става подходящо в края на През огледалото .
  • За протокола, „Алиса“ беше много популярно бебешко име по онова време, вероятно вдъхновено от кралица Виктория, която даде това име на една от дъщерите си. Победа спедиторите ще бъдат развълнувани да разберат, че тя е избрала името, защото това е името на любимото момиче на лорд Мелбърн.
• Болест на Мерлин: Бялата кралица.
• Огледална химия: Алис се чуди дали млякото с огледало е добро за пиене; това вероятно е Ур-примерът, тъй като предшества научната основа за тропа.
• Балада за убийство: „Това беше гласът на омара“ и „Моржът и дърводелецът“.
• Детска стихчета: Кралицата, кралят и кралът на сърцата, както и Humpty Dumpty, Tweedledee и Tweedledum са герои от детски стихчета. Както и Лъвът и Еднорогът, но в този случай детската стишка сама по себе си е препратка към съществуващите национални животни съответно на Англия и Шотландия (както се вижда на Кралския герб на Обединеното кралство).
• Нервни развалини: Белият заек.
• Мило към сервитьора: Алис е мила и учтива с всеки, когото срещне. Това е в контраст с Белия заек, който очевидно е достатъчно по-висок клас за слуга, на когото говори грубо, а по-късно го виждаме да облизва ботуши на Кралицата на сърцата. Въпреки че във викторианската епоха Алис би се смятала за грубо и нетърпеливо малко момиченце. Етикетът се е променил през годините.
• Без име: сестрата на Алис, нейният брат, нейната медицинска сестра – по принцип всеки човек, който не е самата Алис.
• Не там, където са си помислили: Алис смята, че заешката дупка води до Нова Зеландия или Австралия.
• Ода на храната: „Супа от костенурка“ е песен за супа от костенурки, изпята от Mock Turtle.
• Стари британски пари: Шапката на шапкаря има етикет, който гласи „10/6“. Това е етикет с цена и показва, че шапката струва десет шилинга и шест пенса; или малко над половината (52,5%) от лира стерлинги (и точно половин гвинея [21 шилинга]). (Предполага се, че шапката е от неговия инвентар.)
• Глава с един абзац: Събрани заедно, глави 10 и 11 от През огледалото (в която Алис се събужда и Червената кралица се превръща в коте) имат само 57 думи (и две картини).
• Единственият приятел: Дина, котката на Алис, се предполага, че е това за Алис, тъй като тя често говори с любов за нея. Когато Алис пада в заешката дупка, единствената, която споменава, че вероятно й липсва, е Дина. Разширява се до двете котенца на Дайна През огледалото .
• Само разумен мъж: Алис често играе тази роля на различните герои, които среща по време на приключенията си, въпреки че самата тя понякога прави неща, които са малко странни (говори сама със себе си, чуди се дали е Мейбъл, рецитира оригинална причудлива поезия, преди това се е опитвала да натиска собствените си уши за измама в игра на крокет срещу себе си и в През огледалото , тя постоянно разговаря с котките си). Чеширската котка твърди, че всички в страната на чудесата, включително Алиса, са „луди“.
  • Всъщност, почти всеки път, когато се появи кандидат за този троп, те бързо го подкопават; Белият заек е по-стабилен и компетентен от своите слуги, но е нервна развалина около всички останали. Чеширската котка е единствената в къщата на херцогинята, която не крещи и не хвърля неща, но гордо се смята за луд. Грифонът изглежда си представя, че е това, но е също толкова шантав, колкото всеки друг в Страната на чудесата. И тогава има Алис, спомената по-горе. От всички герои в историята единствените прави примери изглежда са Гъсеницата и сестрата на Алис.
• Извинението: Кралят на сърцата е толкова свободен с тях, колкото и Кралицата с присъдите за обезглавяване, въпреки че е по-нисък ключ.
• Мотиви на карти за игра: Направете диво предположение. Кралят и Кралицата на сърцата държат съда в Страната на чудесата, като техните Мук са карти с по-нисък ранг. Всъщност по-ниските рангове се идентифицират допълнително по техните работни места: Пиките са градинари, Буханите са войници, Диамантите са куриери, а сърцата са по-младите членове на кралското семейство. Съдебните карти, разбира се, са членове на кралския двор.
• Снимка на портала: Титулярното огледало, през което Алис минава в началото на втората книга, През огледалото и това, което Алис намери там .
• Портманто: Докато Карол не е измислил думата, нейното използване в Алис вдъхнови неговото изместване на значението към сегашното.
• Храна за захранване:
  • 'Изяж ме'; 'Изпий ме'.
  • Гъбите; едната страна те прави по-висок, другата те прави по-нисък.
• Прагматична адаптация: Повечето адаптации изрязват сатиричните елементи, с които първоначално са били известни книгите. В много случаи това е така, тъй като сатирата върху английската политика и култура от средата на деветнадесети век ще бъде загубена от 99% от публиката. (Всъщност много от стихотворенията, които Карол сатиризира, само оцеляват защото той го е правил в книгите. И в някои случаи дори това не беше достатъчно!)
• Скъпоценно кученце: Алис среща един, когато тя се свива до малък размер. За нейно съжаление, това е гигантско от нейна гледна точка и рискува да я погълне.
• Гордостта преди падане: Humpty Dumpty. Засенчен с честото използване на думата „гордост“ в разговора си с Алис преди да падне от стената си.
• Персонаж в обществено достояние: Въпреки че Disney би искал да мислите, че е тяхна собственост.
• Каламбур с Пи: В руския преразказ (не превод) на Борис Заходер на историята, едно от стихотворенията, които Алис рецитира, е за математик и малко козе, които разделят пай. На руски език „pie“ се произнася като „peerog“, докато „pee“ е руското произношение на „pi“, а „rog“ означава „рог“. Следователно, разделяйки пай, математикът получава пи, а козата – рогата.
• Загадка за вековете: „Защо гарванът е като бюро за писане?“ Гатанката никога не е имала за цел да има действителен отговор, но авторите са застрашили няколко известни отговора, включително:
  • И двамата имат мастилени перца.
  • Защото По пише и за двете.
  • Защото и в двете има B и N в нито едно.
  • Защото се наклонява с клапа.
  • И двамата работят правилно само ако са поставени на краката си.
  • Едното е почивка за писалките, другото е вредител за крапивниците.
  • Защото трябва да бъдат затворени.
  • В крайна сметка Карол предостави своята собствена: „Защото може да произведе няколко бележки, въпреки че са много апартамент; и никога не се поставя с грешен край отпред. („невар“ е „гарван“, изписан назад; редакторите от повече от век сметнали за подходящо да „коригират“ това.)
• Сюжет за произволни събития: Книгите дори не се опитват да имат последователен разказ. Алис пада в заешката дупка / минава през огледалото, среща един след друг странен герой и... това е всичко. Оправдано, тъй като всичко е само сън и сънищата обикновено нямат сюжетна линия.
• Самоунижение: Широко се смята, че Белият рицар е авторският аватар на Карол и макар че е един от най-приятните герои в Looking-Glass Lands, той също е представен като тромав, глупав и неоригинален (Алис разпознава неговата „песен от мое собствено изобретение“ “, за да бъде всъщност същата мелодия като съществуваща песен). Интересното е, че Белият рицар също участва в този троп във вселената, представяйки себе си в собствената си песен като толкова увлечен от мисленето за безполезни изобретения, че непрекъснато пропуска важни части от разговора и в резултат на това тероризира невинен старец.
• Промяна на формата
  • Sizeshifter: Повечето от трансформациите, които се случват на самата малка Алис, са тя да стане по-малка от преди или да прерасне в великанка (по отношение на всички и нещата). Отвари „Пий ме“ я правят по-малка, докато тортите „Яж ме“ я правят по-голяма (може би дори нейния реален размер). С гъбата това е смесица от двете: едната страна на гъбата прави Алис малка... но прави всичко, освен главата и краката й, малки. Другата страна на гъбата я прави отново голяма... но прави шията й толкова дълга, че птица я приема за змия.
• Важна референтна дата: страната на чудесата означава, че се случва през май (когато Алис мисли за мартенския заек) и че е четвъртото число на месеца (когато Лудият шапкар попита кой ден от месеца е). Алис Лидел е родена на 4 май 1852 г.
• Сънлива глава: сънливата.
• Измислица Езоп: В една глава херцогинята отговаря на всяка новина с морал, вариращ от изявления, които са разумни, но неуместни, до пълни глупости.
• Пушенето е готино: Гъсеницата, която пуши наргиле, естествено.
  • В анимационната адаптация на Дисни той е още по-готин, способен да издуха цветни димни пръстени под формата на букви.
• Разбира се, да продължим с това: цялата книга беше сготвена от върха на главата на Карол; едва по-късно и след известно упорство той щеше да запише всичко.
• Текстилната работа е женствена: Овцата плете.
• Взех ниво на доброта: херцогинята е в много по-добро настроение и е много по-мила с Алис при втората им среща; Алис предполага, че пиперът е това, което я е накарало толкова гадно за първи път. (За съжаление сега тя е малка също хубаво. )
• В капан в друг свят

• Неконвенционално форматиране: „Дългата и тъжна приказка“ на мишката е дадена като a във формата на собствената си опашка. Сравнете и ASCII чл.
• еднорог: Борба с лъва за короната и появяване като герой в Огледало . (Въз основа на Кралския герб.)
• До единадесет: През огледалото всъщност прави по-малко смисъл от това Приключенията в страната на чудесата .
• Протагонисти на злодеи: Моржът и дърводелецът от едноименното стихотворение, макар че да наречем двамата злодеи може да е малко трудно. Независимо от това, Алис намира и двамата за доста неприятни.
  • Несимпатични комедийни протагонисти
• Какво се случи с мишката? : Докато много герои изпадат от сюжета внезапно, бебето прасе на херцогинята е забележителен пример; след като се превръща в прасе, Алис го пуска. Чеширската котка намеква, че търси бебето по-късно, но бебето никога повече не се появява и Котката никога не го споменава, след като се материализира в игрището за крокет на Кралицата.
• Бяло зайче: Белият заек.
• Символ на злобното сърце: Кралицата на сърцата е вбесен деспот, който често заповядва да екзекутира своите поданици. Адаптациите на книгата често я превръщат в главен антагонист.
• Wily Walrus: Trope Codifier. Моржът от поемата „Моржът и дърводелецът“ манипулира група стриди да го последват, за да може той да ги изяде. Според Tweedledee той подмамвал и спътника си Дърводелката, преструвайки се, че плаче за стридите като извинение да вдигне носната си кърпа и да прикрие факта, че взема повече от своя дял.
• World of Pun: И двете книги са известни със своите игри на думи и алюзии.

• Алиса в страната на чудесата — Анимационен игрален филм на Дисни
• Алиса в страната на чудесата (1949) — Екшън/стоп-моушън филм на живо с кукли, проектирани от Лу Бунин
• Алиса в страната на чудесата (1985) — Музикален филм от две части
• Алиса в страната на чудесата (1999) — Филм, създаден за телевизия, продуциран от Hallmark Entertainment за NBC
• Алиса в страната на чудесата (2010) — Екшън филмът, режисиран от Тим ​​Бъртън
  • Алиса в страната на чудесата — Неговата адаптация за видеоигри
  • Алиса през огледалото — Неговото продължение
• Алиса в страната на чудесата (JP) — Аниме адаптация от 1980-те
• Алис — Телевизионният минисериал на Syfy
• Алис на американския Макгий — Видеоиграта на American McGee
  • Лудостта на Алис се завърна — Неговото продължение
  • Алис: Убежище — Неговата предистория
• Приключенията в страната на чудесата — Поредицата на живо на Disney Channel
• Алис е мъртва — Сериализираната Flash игра
• Приключенията на Алиса в страната на чудесата — Балетът
• Алиса от страната на чудесата в Париж — Анимационен филм, режисиран от Джийн Дейч
• Алис - филм на Ян Шванкмайер
• През огледалото — Игра Apple Macintosh
• Алиса в страната на сърцата — Визуална новела и игра отоме
• Икеменска революция — Друг визуален роман и игра на Otome
• Имало едно време в страната на чудесата — Спин-оф на Имало едно време

• Адаптационна карма: В оперетата на Савил Кларк от 1886 г. Моржът и дърводелецът получават възнаграждението си за това, което са направили с тези бедни стриди; докато дуото спи след празника си, призраците на стридите се връщат да преследват, като скачат по корем, причинявайки на двамата лошо храносмилане.
• Адаптивно злодейство: Кралицата на сърцата често е изобразявана като обезглавявана на хора, вместо да бъдат помилвани от краля.
• И ти беше там
  • Една ранна версия на ням филм включва това, където Алис се опитва да открадне малко торти от готвача, преди сестра й да я извика на излет, където тя вижда неща като котка на дърво. Надпис: Нещата, които правим и виждаме преди да заспим, често влияят на сънищата ни.
  • Играчките в стаята на Алиса, които са герои от Страната на чудесата, също са използвани като мотив във версията на Ян Шванкмайер, макар и по по-зловещ начин.
• Поглед настрани: В адаптацията на BBC от 1966 г., раздразнена Алис прави това, когато се оплаква от Чаеното парти.
• Лагер: версията от 1985 г. Включително, но не само, неговите лъскави производствени дизайни, забавно неподходящи костюми, множество знаменитости от B-списъка, измитите бивши изпълнители на Бродуей, твърде стари, за да постигнат признание сред демографските групи на филма, и най-голямата руса перука в историята на киното, това носеше звездата от версията от 1985 г., 9-годишната Натали Грегъри.
• История за навършване на пълнолетие: В телевизионния мюзикъл от 1985 г. Алис се учи да стане безстрашно, пораснало момиче.
• Съставен характер: Кралицата на сърцата и Червената кралица често се бъркат и се превръщат в един и същ герой, въпреки много различни темпераменти.
• Covers Always Lie : Някои видеомагазини правят това с филма на Фиона Фулъртън, където вземат лицето на Питър Селърс, пляскат го върху корицата и се опитват да твърдят, че той е звездата, за да могат да направят продажба.
• Роля с кръстосани роли: Лео Маккерн като херцогиня в адаптацията на BBC от 1966 г.
• Умишлено монохромен: Националният балет на Канада постави балета на Глен Тетли Алис по този начин, с повечето костюми в бяло или много бледи пастели.
• Тъпа изненада: Направено умишлено с Алис във версията на BBC от 1966 г.
• Тръба за уши: Използвана от Краля на сърцата в телевизионната адаптация от 1966 г.
• Either/Or Заглавие: Ревизионистката специална програма на Хана-Барбера от 1967 г. (излъчена по ABC) беше наречена Алиса в страната на чудесата, или: Какво прави едно хубаво дете като теб на място като това?
• Обръщане на пола: В мюзикъла на Франк Уайлдхорн Страната на чудесата, Лудият шапкар е жена. Във вселената това е Gender Bender (Шапкарът е „нов и подобрен“), предизвикан, защото Шапкарът еВрагът на Алис без .
  • Във версията от 1985 г. Tweedledee се играе от жена. Това обаче няма никакво отношение към сюжета.
• Заек, който вдига коса: Последователността на чаено парти във филма дете на мечтите, халюцинация на истинската и вече много стара Алис Лидел. Мартенският заек е плашещо създание със счупени зъби (въпреки че е изпреварен от Шапкаря, който е направо чудовищно преувеличение на илюстрациите на Тениел).
  • Мартенският заек в балета на Глен Тетли Алис не изглежда особено страшно, но е много по-агресивен, отколкото е в много адаптации.
  • Мартенският заек във филма на Тим Бъртън е много агресивен, повечето от взаимодействията му са хвърляне на чаши и чинийки по Алис, по-късно, когато е видян като готвач на Бялата кралица, той все още хвърля нещата агресивно из цялата стая. (Може да е алюзия за готвача на херцогинята от оригиналната история) Да не говорим, че козината му е цялата разрошена до почти бясен вид.
• Вътрешен монолог: Адаптацията на BBC от 1966 г. превежда голяма част от оригиналния роман в това, включително част от разговора на Алис с Чеширската котка.
• По-леко и по-меко: Медицинската сестра Алис , съкратена версия на оригиналната книга, написана от самия Люис Карол, насочена към по-млада аудитория. Той следва общите ритми на оригиналната история, но разказвачът е много по-голямо присъствие, постоянно се обръща директно към читателя и го уверява, че нищо лошо няма да се случи... и понякога се отклонява от допирателни, които нямат нищо общо с историята изобщо, като например внезапно спиране на пауза по средата на историята, за да разкаже несвързана приказка за някои деца, които познавал, и как са открили, че кучетата не обичат овесена каша с канела.
• Средно смесване: Филмът от 1933 г. е изцяло екшън, с изключение на поредицата „Морж и дърводелец“, която е представена като карикатура, доста сходна по стил с глупавите симфонии на Уолт Дисни.
• Копаене за бисквитки:
  • Виждаме паточен кладенец в книгата.
  • Обсъдена, когато Алис пита дали горчицата е минерал, херцогинята казва, че е и че наблизо има синапена мина. След като чу това, Алис разбира, че всъщност не е минерал и се опитва да поправи херцогинята, но не иска да слуша.
• Мюзикълът: адаптациите на Фиона Фулъртън от 1972 г. и Ъруин Алън от 1985 г.
  • В адаптацията на Ян Шванкмайер Алис се събужда в стаята си и всичко изглежда наред, освен че клетката на заека е празна и стъклото е счупено. Тя намира ножица в тайното чекмедже на Заека и обмисля да изреже неговата тръгвай следващия път. Brr ...
• Puppy Love : BKN's Алиса в страната на чудесата: Какво става с Шапкаря представя Алис, която се сприятелява с по-млад Луди шапкар.
• Кралица Виктория: Кралицата на сърцата в телевизионната адаптация от 1966 г. е костюмирана, за да изглежда като нея.
• Running Gag: В адаптацията на Svankmajer Алис има наистина лош късмет с чекмеджетата. Всеки път, когато се опита да отвори един, тя накрая издърпва копчето.
• Актуализация на настройките: Разбира се, преобладаващото мнозинство от адаптациите запазват оригиналната викторианска обстановка. Най-забележителните изключения вероятно са Хана-Барбера Алиса в страната на чудесата, или: Какво прави едно хубаво дете като теб на място като това? , на Disney Channel Приключенията в страната на чудесата , и на Syfy Алис .
• Изместен във времето актьор: Няколко примера.
  • Филмът дете на мечтите, в която възрастната Алис Лидел понякога гледа по-младото си аз, понякога се превръща в нея.
  • Балетът на Глен Тетли, в който има две танцьорки, изпълняващи ролята на Алис, една като жена на средна възраст и една като дете.
  • Пиесата на Джон Логан Петър и Алис има осемгодишнината Алис Лидел на сцената с измислената детска версия на себе си.
• Необичайно неинтересна гледка: Ефектите на версията от 1966 г. произтичат от това и от постоянната тъпа изненада на Алис. Въпреки че всички герои изглеждат като нормални човешки същества във викториански дрехи (с изключение на Чеширската котка, обикновена котка без усмивка), те правят неща като къпане в градината и бръснене в съда. Алис никога не си прави косъм.
• Песен на злодея: Пеят Jabberwock, Bandersnatch и Snark (песента започва в 2:06 във видеото) в адаптацията на анимационния телевизионен филм от 1987 г. „През огледалото“.
• Какво прави X като теб в Y като това? : Алиса в страната на чудесата, или какво прави едно хубаво дете като теб на място като това? , анимираната версия от 1967 г. от Хана-Барбера.